Аз съм тази, която чертае пътеки.
И тази, която те води през мрака.
Аз съм тази, която те знае къде си.

Порасна пред очите ми
и сякаш беше вчера
когато мама те донесе

На един дъх те изпивам,
и когато затворя очите си
пак те намирам.

Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка. 

Попей ми.
Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден.
Попей ми.

И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.

Прокарвам пръсти през лъчи от слънце,
и моля се да не вали,
задявам се игриво с вятъра,

Винаги съм мразела плагиати, хора, крадящи чуждо изкуство, талант или т.н.
Но това да си сложиш лична снимка на някой истински, реален човек за твоя профилна снимка вече е абсурдно!!!
n33dles.blogspot.com/

Дъх на неземно,
обгръща ме нежно,
и някак си пее,

Гледаха се настървено от двете страни на масата. И двамата дишаха тежко. Лицето й беше зачервено от ярост и плач, неговото пък изкривено в злобна гримаса.
- Хайде, хайде. Нека се успокоим. - адвокатите отчаяно се опитваха да спасят положе...

Честно казано не обичам празниците. Естествено, радвам се като има такива, най-малкото, защото тогава не се ходи на работа и тем подобни. Но настроението ми не е по-добро от предишния ден например. А ми се иска да ми е свит стомаха, да с...