Дръж ме здраво. Малка съм. И съм крехка.  Безброй пъти съм чупена. Безброй пъти и лепена. Изградена съм от ситни частички. И не съм от камък. Докосвай ме нежно. С грация. Не стискай. Боли. Прибери ме. Някъде на топло. И на меко. За да ми е уютно. И да не ме е страх от повторно чупене. Защото още едно и няма да издържа. Крехкото ми сърчице ще се пръсне. На хиляди миниатюрни чувства. И този път никой няма да може да ме събере.
На твоето лепило разчитам...

http://www.youtube.com/watch?v=ZeYpvq41P6E

Крехкият порцелан трябва да се пази....винаги!

Брей, образовах се с нова, хубава музика!
Благодаря, gothic :)

Всъщност, не е много нова. Но че е хубава, хубава е. Радвам се, че ти хареса!

Аз лично подозирам, че е от нефрит.
Рядко пуска постове, но за сметка на това са мноого готини!
Поздрави, пънки!!! :)
Имаш палец нагоре от мене.

Рядко си е, хич да не е... Творческа лятна почивка сигурно :)
Мерси, нефрит е готино... :)))))

аз с моето мръсно подсъзнание, ха ха
"На твоето лепило разчитам..."

Хаха, не се бях замисляла. Който каквото разбира под 'лепило'. Или иска да разбира по-точно :))))))

Радвам се,че си тук! :))

:) хубаво ;)

И аз се радвам!
благодаря и ^^