И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво.

А аз съм човек. И искам да живея. Да живея и да ми харесва, че го правя.
А обстановката те смачква.
И атмосферата също.
Сиво и пак сиво.

Не съм негативна. Просто обективна.
Когато се оглеждаш и не виждаш това, от което имаш нужда, какво друго ти остава?
Остава ти да хванеш за ръка апатията.
А за другата ръка те хваща отегчението.
Сиво и пак сиво.

А ако можех да направя един голям скок и да ида другаде.
Някъде където да се почувствам жива.
И да усещам хубавите неща.
Сиво и пак сиво, обаче...

     Искам да се махна. От света!

Познато ми е чувството на смазващият град, но волната душа, винаги ще намери начин да го надхитри.
Иначе най-лесно се бяга от света, дори не живеем в него, а в илюзията си за него.
Усмивки и стига апатия:)
Сладурана!

айде на море тогава :)))) махни го тоя тъп град

Стеф, опитвам се, колко се опитвам само. Дано накрая има резултат това, защото започвам да губя нерви. Усмихвам се иначе, благодаря ти :)

phoenix2000, ще ходим ами, няма как! :)

Габи, ако вътре в теб е цветно - няма значение какво е около теб :)

И въпреки това - ако знаеш само колко добре те разбирам.. !!! Чувствам се по абсолютно същия начин напоследък :( Твърде много неща НЕ зависят от мен и това ме съсипва.. Не мога да бъда щастлива, докато нещата стоят по този начин. Човек трябва да гради нещо (живота си най-вече!), докато и когато е млад. А не да се чувства безсилен и с вързани ръце, които кой знае кога ще бъдат развързани (от обстоятелствата в живота ти).. Все пак никога няма да имаш толкова енергия, колкото в своята младост... :( Съзнанието за това ме съсипва просто..

П.С. Та исках да кажа просто - не си сама..

Готик, аз съм си цветна личност по принцип и винаги държа фронта, спор няма, благодаря ти! :)

Криси, точно го каза! Абсолютно пресъздаде моите мисли! Дори и да имам желание и воля - просто понякога наистина не зависи от мен. Тъпча на едно място, чувствам сякаш животът е спрял. А не е хубаво, млад човек съм, тепърва трябва да грабя шепи от него! Знам и се надявам, че това е просто някакъв кофти период и ще се случи нещо ново и интересно, което да ме удари в главата! Само се надявам да е скоро, защото не ми влияе добре психически и съм ужасна компания в момента :))))

Благодаря ви за подкрепата, страхотни сте! :)))

И да ни се случват нови и хубави неща, които да вливат живот във вените ни! И аз това чакам.. Дано не си останем само с чакането :) Все някога.. Стискам палци и за теб, и за себе си и за всички като нас в момента!! :)

Сори, трябва да стоиш тук, затова си избрала да се родиш в тоя свят дето е сиво и пак сиво...Няма как! Тръгването оттук си има времето, смисълът е - да поостанеш известно време, щото май има за какво?
:)

Хаха, има за какво, но понякога и то не е достатъчно :)

ще цитирам (то даже не е и цитат, щото помня смисъла само) любимия ми (от тийнейджърските години) автор Хенри Милър, че винаги оставяме нещо за утре, винаги чакаме нещо, което трябва да стане утре а утре е шибания мост по който вървим и никога няма да дойде...
тва трябваше да се пъхне в контекста на изречението от поста ти :

"Един и същи ден. " ама не съм много умел в писаниците.

Нещо такова-иначе stay cool, деа-нали си пънкарче все пак!!!
Поздрави Пънки и хед ъп маа фака! :)

човек сам си го прави, то си е така...

куул съм си аз, не мога да не съм, дори и апатична ;D

Благодаря и хед-а ще е ъп надявам се скоро ;]