Дъх на неземно,
обгръща ме нежно,
и някак си пее,
сърдито жалее.


За времето кратко
маслинено сладко,
как всичко изчезва
зад обръч от прежда.


Минути брои
и плахо следи,
часовникът крачи,
следят го палачи.


Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна
тя вика го страшно.


Полага глава,
присвива уста,
палача замахва
живота премахва.


Времето спира,
защото умира,
дъхът на неземно
пее жалейно.


Палачът със маска
започва да мляска,
мирише за кратко
на маслинено сладко.


                                      

Неотдавна спорехме с един близък за мен човек относно таланта ти да пишеш.
Не е интересно и няма да споменавам кой е, важното е, че упорито те защитавах:)
Благодаря ти за тези рими, защото сега имам още един сериозен аргумент срещу него с този страхотен откъс особено, който ме разсъни тотално:

"Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна
тя вика го страшно."

Обори го, обори го!

Благодаря, че си ме защитил. Това значи ... наистина много.

Плесни му сега една 'гилотина' и да знае занапред... :))))

малко зловещо, малко тъжно, но много човешко.
Поздрави и весели празници!

Малко със закъснение, но весели и на теб :)
Човешко е!