Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2009 14:28 - За последно.
Автор: punkass Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2056 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 20.10.2009 14:30


Погледна я с онзи поглед, на който преди време тя не можеше да устои. С питащи, мокри очи, той търсеше нейните. Но тя някак не се трогна. Мислеше си, че преди време с този поглед му е прощавала и най-глупавите грешки и всичко е продължавало сякаш винаги е било наред. Сега й се струваше изкуствен. Подправен. Самата мисъл, че се опитваше да я примами с това я отвращаваше. А беше ли искрен? Обичаше ли я?

- Какво искаш от мен?
- Да ме обичаш...
- Нима имаш нужда от това?
- Имам и винаги съм имал.
- Вече не ти вярвам.

Бяха застанали от двете страни на една локва. Дъждът тъкмо беше поутихнал. Тя го гледаше отчуждено, учудено. Той премигваше и устните му трепереха. И двамата бяха задъхани. Доста време си крещяха докато тя бягаше от него по улицата. Хората се обръщаха, оглеждайки се откъде идва тази врява. Сега и двамата бяха изморени и просто се оставиха на този разговор.

- Постоянно си мисля за теб!
- Дали?
- Не ми ли вярваш?!
- Казах ти, трудно ми е вече.


Стояха и се гледаха. Въздуха беше студен, времето - подтискащо. Сякаш всичко беше в синхрон с тази раздяла. През главата й минаха като на лента хубавите моменти, прекарани с него, как вървяха по тази улица, смеейки се и хванати за ръка. Никога не си бе помисляла, че може да дойде края. Толкова беше щастлива. Но той вече не я разбираше. Беше станал друг човек. И това тя не можеше да отрече.

- Спри да вървиш след мен, няма смисъл.
- Защо да няма? Дължиш ми обяснение.
- Всичко приключи.
- Не е!
- Не бъди егоист... И ти знаеш че е така.
- Не може да е така, аз те обичам...
- Само с обич не става...
- Мислиш, че съм се променил?
- Отдавна...
- Защо не си ми казала по-рано?
- Първо мислех, че си въобразявам, после изчаквах, защото се надявах сам да се усетиш, но не се получи...
- И все пак трябваше да ми кажеш!
- Ето казвам ти сега!

Викът й отекна в глухата тишина. Той сведе глава. Започна нервно да навива крайчеца на палтото си. Погледна я пак. Тя стоеше все така безмълвна, насила застанала от другия край на локвата. Погледа й беше празен. Той помнеше пламъка в очите й всяка вечер когато я заварваше в леглото си, полугола и очакваща...

- Нека да се опитаме да поправим нещата...
- Защо си мислиш, че аз не се опитах? Ти беше толкова отнесен, толкова сляп за това, че изобщо не можа да видиш какви усилия положих да запазим всичко наше...
- Не е вярно!
- Дали?...

Мълчание. Атмосферата започваше да ги задушава все повече и повече. Тягостно. Той усещаше, че това ще бъде краят. Тя вече го знаеше.

- И какво ще бъде оттук нататък?
- Нищо.
- Как така нищо? А няма ли да останем приятели?
- Не. Не трябва.
- Защо не трябва? Аз искам!
- Но аз не.
- ...
- Всичко свърши, разбери го. Време е всеки да продължи по своя път.
- Не мога да оставя нещо такова да отмине просто така.
- Няма друг начин, така ще е по-добре.
- Значи... не мога да те убедя?
- Не, съжалявам.
- Край..
- Да, край.

Той наведе глава отново. За секунди тъмнината го обгърна, тишината също. Стори му се цяла вечност. Усети движение отсреща. Успя да се надигне точно когато тя го целуваше по бузата. Изтръпна целия. Очите им се срещнаха. И пак - нищо. Пламъка го нямаше. Това просто беше целувка за сбогом. Тя бързо се отдръпна. Отметна червеникавата си коса, кимна леко и се затича в тъмнината. Токчетата й отекваха по мокрия асфалт. Той остана там, в единия край на локвата. Нещо мокро се затъркаля по бузата му. Капка дъжд? Не, беше нещо горещо. Сълза. Докосна устните му, заигра се на ъгълчето им и му разкри какво е загубил току що...



Тагове:   болка,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Солта ще е вкуса на любовта за него. ...
20.10.2009 16:59
Солта ще е вкуса на любовта за него.
Често, твърде късно осъзнаваме онова което имаме. И по неочакван начин.
цитирай
2. punkass - Солта ще е вкуса на любовта за него. ...
20.10.2009 17:06
cefulesteven написа:
Солта ще е вкуса на любовта за него.
Често, твърде късно осъзнаваме онова което имаме. И по неочакван начин.



Щом не можеш да го осъзнаеш значи не го заслужаваш.
цитирай
3. анонимен - Поздравления!!!
21.10.2009 12:14
Отново ме изненадваш приятно!!!
цитирай
4. punkass - Отново ме изненадваш приятно!!...
21.10.2009 12:33
0rth0d0x написа:
Отново ме изненадваш приятно!!!


Стараем се, стараем се :))
Благодаря ти!
цитирай
5. kleopatrasv - Дали е усетил какво е загубил или само разбрал ?
22.10.2009 14:29
"...Той остана там, в единия край на локвата. Нещо мокро се затъркаля по бузата му. Капка дъжд? Не, беше нещо горещо. Сълза. Докосна устните му, заигра се на ъгълчето им и му разкри какво е загубил току що..."
Поздравления, прекрасен разказ е !
цитирай
6. punkass - Осъзнаваш, че обичаш някого, чак ...
22.10.2009 15:16
Осъзнаваш, че обичаш някого, чак след като го загубиш.

Мерси, Клеопатра ;)))
цитирай
7. kleopatrasv - Да, май тогава чак !
22.10.2009 16:01
И пак така си продължава, навиците трудно се променят.
цитирай
8. katan - Топло и солено -
22.10.2009 16:34
това остава понякога.Една сълза и мъката по нещо безвъзвратно загубено,което е можело да съхраним...
Поздрави за разказа.
цитирай
9. punkass - това остава понякога. Една сълза и ...
22.10.2009 17:02
katan написа:
това остава понякога.Една сълза и мъката по нещо безвъзвратно загубено,което е можело да съхраним...
Поздрави за разказа.



Ако пренебрегнеш нещо просто го загубваш рано или късно. Дано на никого не му се налага да го прави...

Благодаря, katan!
цитирай
10. doriana - Не знам. . . . не вярвам да има такива ...
23.10.2009 12:22
Не знам....не вярвам да има такива мъже!
Поздрави! Хубав разказ!
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: punkass
Категория: Лични дневници
Прочетен: 135673
Постинги: 34
Коментари: 350
Гласове: 1916
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031